Старобългарски речник
накаꙁань 
накаꙁань -ꙗ ср Наставление, напътствие, поучение прімѣте накаꙁанье. еда когъда прогнѣваетъ сѩ гъ  погꙑбнете отъ пѫтꙇ праведьна СП 2.12 накаꙁанъе твое(..) ісправі мѩ въ конець.  накаꙁанъе твое само мѩ наѹітъ СП 17.36 нъ  накаꙁанемь на къжъдо день ѹтвръждаѩ его. ꙇ тѣлесънаа трѣбованѣ обло подава СЕ 83b 1 ꙇ бесѣдѫ обꙑаі. обьштенье еже на трапѣꙁахъ. ꙇ дівъное ѹенье ꙇ. накаꙁанье. вьсе то съребролюбьствье сътворіло естъ ꙁабꙑт К 4b 22  коньць гда прꙁъванъ бꙑстъ къ гоу.  мѫенъ бꙑвъ. съпсано се остав на накаꙁан намъ.  до нꙑн҄ѣшьн҄ꙗго мѣт намъ памꙙть ѹенꙗ го С 124.19 птаѧ дѣт своѧ въ накаꙁан  ѹен господьн҄. тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ С 246.17 СП СЕ К С Гр παιδεία παραίνεσις νουϑεσία προτροπή ἐξουσία τὸ στηρίζεσϑαι накаꙁан накаꙁане накаꙁанъе Нвб наказание ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв наказ ’мъка наказание’ м ЕС,РдС