Старобългарски речник
нат 
нат -надѫ -надеш св 1. Дойда, сляза при [върху] някого или нещо ꙇ отъвѣштавъ анћлъ рее е. дхъ стꙑ надетъ на тѧ. ꙇ сла вꙑшънѣаго осѣнтъ тѧ. тѣмь же еже родтъ сѧ сто нареетъ сѧ снъ бжі М Лк 1.35 З А СК вънемлѣте же себѣ еда когда отѧжмѫтъ срдца ваша. обѣданмь  пьѣньствомь. ꙇ пеальм жтескꙑм. ꙇ надетъ на вꙑ вънеꙁаапѫ дьнь тъ М Лк 21.34 З А СК аште л же въ селѣхъ хъ п҃ лѣтъ.  боле хъ трѹдъ ꙇ болѣꙁнь. ѣко наде кротость на нꙑ  накажемъ сѩ СП 89.10 аще л ꙁѣло сⷲ҇трана бѫдеⷮ҇. то до обѣда. л до полѹ дне. ꙇ ѣко съмѣртъ сѧ емѹ тѣло. ꙇ на ѹмъ надетъ СЕ 38а 24 акоже мѹ отъ огнѣ прбꙑваѭштѫѭ болѣꙁньѭ несѣтрьпмѫѭ ꙁълѹѹмѹ помꙑслѹ не нат на срьдьце С 517.1 Настъпя, възникна. юже бо нѣстъ пасхꙑ юдѣіскꙑ. бѣ пасха іюдѣꙇска іногда. нъ раꙁорена бꙑстъ. наꙇде бо дховънаѣ. ѭже прѣдаѣше іс К 7b 16 2. Нападна а понеже крѣпле его нашедъ побѣдтъ ꙇ  вьсѣ орѫжѣ его отьметъ на нѣже. ѹпъвааше  корсть его раꙁдаатъ М Лк 11.22 З  ꙁбꙇвъше отъ нашъдъшѧѧ мъ богомь пѹштенꙑѧ ꙗꙁвꙑ. отъгнанꙑѧ молтвоѭ раба бжꙗ акѡва. до днешнꙗго дне вьса лѣта С 531.4 М З А СК СП СЕ К С Гр ἐπέρχομαι ἐπανέρχομαι ὑπεισέρχομαι ἐφίσταμαι ἐπισκιάζω ἐπιφέρομαι наꙇт Нвб найда диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Найда ЛИ Найден ЛИ Найденов ФИ СтИл,РЛФИ Найденовци МИ СНМБ