Старобългарски речник
нанъ 
нанъ м нескл МИ Наин — селище в Галилея, на югозапад от пл. Тавор [дн. Nein, Naim] ꙇ бꙑстъ въ про. ꙇдѣаше съ въ градъ нарцаемꙑ нанъ. ꙇ съ нмь дѣахѫ ѹенц его. ꙇ народъ мъногъ М Лк 7.11 З А Изч М З А Гр Ναΐν