Старобългарски речник
навѧще 
навѧще нареч 1. Повечето, по–голямата част бѣаше же вьсѣхъ рн. отъ аревꙑ же  мак҄едон҄ꙙ странꙑ ... вьсѣхъ бѣ лѕ. отъ н҄хъ же навꙙште отъ елспонтъскꙑхъ.  отъ асскꙑхъ градовъ бѣахѫ С 201.20 2. Найчесто, най–вече; обикновено съна же толко прмьꙗше. лкоже тъьѭ ѹма не погѹбт. бессьнмъ. навꙙште же прѣдъ сънъмъ молтвꙑ творꙗше С 274.26 С Гр οἱ πλείους πλεῖστα навѧште навꙙште Вж. при вѧще Нвб