Старобългарски речник
наꙁнаменоват 
наꙁнаменоват -наꙁнаменѹѭ -наꙁнаменѹш несв 1. Очертавам, посочвам, определям [мястото на нещо] помл҄ꙙ масло отъ канꙿдла. маꙁааше мѹ вьсе тѣло. кажѹштѹ болꙙштѹѹмѹ  наꙁнаменѹѭштѹ. въ коемъ мѣстѣ плъꙁааше дхъ. окꙑ ꙁмꙗ вьгнѣждаѧ сꙙ вь н҄емь С 567.13 2. Обозначавам, посочвам, подразбирам, подсказвам се же глааше наꙁнаменѹѩ. коеѭ съмрътѭ хотѣаше ѹмрѣт А Йо 12.33 добро же въсходꙙ. да наꙁнаменѹтъ. ꙗко  пророкъ спадъшааго адама С 349.18 да ѹвѣс го длъготрьпѣн. мнѣ же мнтъ сꙙ  вꙿстан наꙁанаменѹѭштѹ се глаголат. нъ сьде не ште дѣлател҄е  вноградꙿ нъ вꙑ сте дѣлател҄е С 376.16 вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ. облень сꙑ съгрѣшеню нестрьгномо. на мѣстѣ съхранꙗмо. до дꙿнешьнꙗаго дьне. вел ѹдесъ. ѧже стꙑ творꙗаше вънѫ наꙁнаменѹѭште до вѣка С 560.27 Изч А С Гр σημαίνω αἰνίσσομαι Нвб Срв знаменувам остар ВА РБЕ