Старобългарски речник
наꙁемьнъ 
наꙁемьнъ -ꙑ прил Земен дажд славѫ жвѹмѹ боу. ꙇ словес его. мѫщюмѹ власть. на в҄сѣкомь вⷣ҇лаьствѣ.  на в҄сѣкомь нарцаемѣмь. нанбсънꙑхъ  наꙁемьнꙑхъ.  тръторъскꙑхъ. ꙇ на в҄сѣкомь сѫщмь вь нхъ СЕ 55а 21 Изч СЕ Гр ἐπίγειος Нвб наземен ОА ВА Срв на̀земи нареч диал ОА НТ НГер БТР АР ДА