Старобългарски речник
наꙁарꙗннъ 
наꙁарꙗннъ -а м ЛИ Назарей, Назарянин — прозвище, дадено на Христос, понеже според преданието прекарал в гр. Назарет по–голямата част от живота си остан ьто естъ намь  тебѣ се наꙁарѣнне. пршелъ ес погѹбтъ насъ. вѣмъ тѧ кто ес стꙑ бжі М Лк 4.34 З,А. Срв. Мк 1.24 М З А повѣдѣшѧ же емѹ ѣко съ наꙁарѣннъ (м)моходтъ М Лк 18.37 З А ꙇ слꙑшавъ ѣко съ наꙁарѣннъ естъ. наѧтъ ꙁъват  глат. сне двдвъ с помлѹ мѧ М Мк 10.47 З пршъдъ всел с въ градѣ. нарцаемь наꙁареѳь. да събѫдетъ с рееное пррокꙑ. ꙗко наꙁарѣнъ нареетъ с СК Мт 2.23Б отъвѣщаш емѹ ꙇса наꙁарѣнна СК Йо 18.5 пакꙑ же ѧ въпрос ꙇс кого щете. он же рѣш ꙇса. наꙁарѣнна СК Йо 18.7 аште л же о страст тъьѭ не вѣс. томѹ тꙙ наѹѫ. онъ же глаголааше ко. послѹша мѫжѹ. абь мꙙ  отььство. же о їсѣ наꙁарѣннѣ С 476.7 М З А СК Б С Гр Ναζωραῖος Ναζαρηνός наꙁарѣннъ