Старобългарски речник
наꙁаретъ 
наꙁаретъ -а м МИ Назарет — град в Галилея [дн. Nazareth, араб. EnNasirah] обрѣте флпъ натаналѣ. ꙇ гла емѹ. егоже пса мос въ ꙁаконѣ  прц. обрѣтомъ са сна осфова. ꙇже отъ наꙁарета М Йо 1.46 З А СК ꙇ гла емѹ натаналь. отъ наꙁарета можетъ л то добро бꙑт. ꙇ гла емѹ флпъ прд  вждъ М Йо 1.47 З А въ шест же мѣсѧцъ посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ отъ ба. въ градъ галлескъ. емѹже мѧ наꙁаретъ М Лк 1.26 З А ѣко съконьашѧ сѧ вьсѣ по ꙁаконѹ гню въꙁвратшѧ сѧ въ галлеѭ. въ градъ сво наꙁаретъ М Лк 2.39 З А СК ꙇ бꙑстъ въ дьн тꙑ. прде съ отъ наꙁарета галлескааго. ꙇ кръст сѧ отъ оана въ ꙇорданѣ М Мк 1.9 З СК  пршедъ въсел сѧ въ градъ нарцамꙑ наꙁареѳъ. да събѫдет сѧ ренⷱ҇о прркꙑ. ꙗко наꙁаре нареⷱ҇т сѧ М Мт 2.23А, СК Б  ѡстав наꙁареѳъ. ( пр)шедъ въсел сѧ вь каперънаѹмъ вь помор вь прѣдѣлѣхъ ꙁаулонхъ.  не(уѳалм)лхъ М Мт 4.13 З А СК Б М З А СК Б Гр Ναζαρέϑ Ναζαρέτ наꙁареѳъ