Старобългарски речник
наꙁаре
наꙁаре
-ꙗ
м
ЛИ
Назарей, Назарянин — прозвище на Христос, понеже според преданието прекарал в гр. Назарет по–голямата част от живота си
отъвѣшташѧ емѹ с наꙁарѣа
М
Йо 18.5
З
А
пакꙑ же ѩ въпрос с. кого штете. он же рѣшѧ са наꙁареа
М
Йо 18.7
З
А
напса же ттла платъ. ꙇ полож на крстѣ. бѣ же напсано с наꙁарѣ цсръ юдескъ
М
Йо 19.19
З
А
Б
пршедъ въсел сѧ въ градъ нарцамꙑ наꙁареѳъ. да събѫдет сѧ реⷱ҇но прркꙑ. ꙗко наꙁаре нареⷱ҇т сѧ
М
Мт 2.23А,
СК
даждъ м тѣло мрьтво на погребен. оного осѫжденаго отъ тебе. їсѹса наꙁареа їсѹса нштааго. їсѹса бесхрамнка
С
454.17
даждъ м сего страннааго. каꙗ бо т польꙁа отъ тѣла страньнаго сего. даждъ м сего наꙁареа страньнааго. мѹже странꙑ не сьвѣмъ странꙿн
С
454.23
Изч
М
З
А
СК
Б
С
Гр
Ναζωραῖος
наꙁарѣ