Старобългарски речник
надѫт
надѫт
-надъмѫ
-надъмеш
св
мин
страд
прил
надъменъ
ἐμπιμπράμενος
Надут, издут
онъ же аште полꙗно бѣаше крьвѭ вьсе тѣло. акꙑ мѣхъ бѣаше надъменъ. нъ тхо свѣтъло покаꙁааше лце сво. склабꙙ сꙙ ведомъ бѣаше слѹгам
С
117.18
Изч
С
Нвб
Срв
надуам
диал
ДА
надуя, надувам
ЕтМл
БТР
АР
