Старобългарски речник
надꙑмат сѧ
надꙑмат сѧ
-надꙑмаѭ сѧ
-надꙑмаш сѧ
несв
Надувам се, държа се гордо, надменно
ніесоже іного ненавідітъ бъ ѣко же того іже дръжітъ гнѣвъ. тако бо естъ ѣкоже надꙑмаѩ сѧ срьдце. ꙇ обѧтрѣѭшт сѧ дша
К
9а 14
каꙗ бо польꙁа рьц м. лхо потрѣбꙑ надꙑмат сꙙ. довльствꙋ прѣвьꙁдѫштѹ
С
494.20
Изч
К
С
Гр
οἰδαίνω
διαρρήγνυμαι
Нвб
Срв
надема, наднема се
НТ
наднема, наднимам
НГер
ЕтМл