Старобългарски речник
надълежат
надълежат
-надълежѫ
-надълежш
несв
сег
деят
прил
надълежѧ
a) ἐπικείμενος
За врата — прилепваща, затваряща се плътно
събравъ кост полож вь дномь ѫгьлѣ. ꙁаклю въ пештерѣ ꙁатвор надълежꙙштм ветъхꙑм двьрьм
С
527.28
b) Предстоящ; който заплашва да стане, да се случи
съпрмьнкъ бѫд надълежꙙшт съмрьт алеѯанꙿдровѣ. съконьа въ сповѣдан мѫенꙗ
С
161.1
Изч
С
Нвб
надлежа
ВА