Старобългарски речник
надъ 
надъ предл I. С вин. 1. За означаване на движение, действие над, по–горе от някакъв предмет или лице: над ꙇ гла емѹ амн глѭ вамъ. отъ селѣ ѹꙁьрте небса отвръста. ꙇ анћлꙑ бжѩ въсходѧщѧ  нꙁъходѧштѧ надъ сна лвскааго М Йо 1.52 З А СК нъ въꙁврат сѧ вьспѧть. вдѣвъ огнъ бжествьнꙑ. пльтъскꙑ съходѧще надь нь СЕ 3а 13 днⷭ҇е горꙑ вьꙁграшѧ сѧ.ѣко овьн. ꙇ хлъм ѣко агньц овь. днⷭ҇е дхъ стꙑ. вь вдѣнь голѫбн. сь нбсе надъ главѫ гнѫ сънде СЕ 3b 13 2. За означаване на движение към лице или място в близост: към, до самарѣннъ же еднъ грѧдꙑ прде надь нь. ꙇ вдѣвь і млосрдва М Лк 10.33 З А помъше же го вон ведошꙙ надъ брѣгъ рѣкꙑ.  въꙁъмъше камꙑ вел првꙙꙁашꙙ мѹ къ ногама С 154.1 3. За означаване на обекта при съществителни като слово и под.: над дѣѣш л молтвꙑ трѣбова тъгда на въставьн ѹмьръшааго.  пакꙑ нъгда. не тъьѭ л слово рее надъ дѣвцѫ. талѳа кѹмꙑ. дасть ѭ родтлема съдравѫ С 307.6 II. С тв 1. За означаване на положение над, по–горе от някакъв предмет или лице: над ꙇ ставъ надъ неѭ ꙁапрѣт огню.  остав ѭ. абе же въставъш слѹжааше мъ М Лк 4.39 З бѣ же  напсане напсано надъ нмъ. кънгам елнъскам  рмъскам. ꙇ еврескам. сь естъ цсръ юдескъ М Лк 23.38 З А СК сѫдобъ твоіхъ рад гі. ѣко тꙑ гь вꙑшьнеі по вьсеі ꙁемлі. ѕѣло прѣвьꙁнесе сѩ надо вьсѣмі бгꙑ СП 96.9 г боже даждъ мъ водѫ.  кѹпꙿно съ словомъ облаьꙿцъ малъ ꙗв сꙙ надъ народомъ.  дъждъ велкъ сънесе. над нм тъьѭ  крѫгомъ С 568.17 2. За означаване на обекта, по отношение на който съществува господствено положение, надмощие, властване: над граждане же его ненавдѣахѫ его. посълашѧ молтвѫ въ слѣдъ его глѭще. не хоштемъ семѹ да цсрствѹѹтъ надъ нам М Лк 19.14 З А нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь М Мт 10.24 З А аꙁъ же поставленъ есмъ цръ отъ него. надъ сіономъ горѫѫ стѫѭ его. въꙁвѣщаѩ повелѣнье гне СП 2.6 сѫдѩтъ сѩ ѩꙁꙑці прѣдь тобоѭ. поставі гі ꙁаконодавьца надь нім. да раꙁѹмѣѭтъ ѩꙁꙑці ѣко лці сѫтъ СП 9.21 еднъ гъ  оць вꙿсѣмъ. ꙇже надъ вꙿсѣм. ꙇ отъ вꙿсѣхъ. ꙇ во вꙿсѣхъ СЕ 105b 24 благꙑ рабе ꙇ вѣрне. въ малѣ бꙑстъ вѣренъ. надъ мноꙁѣмꙇ тѧ поставлѫ К 3а 20 3. За означаване на обекта при съществителни молтва, слѹжьба, ꙁаклнань и под.: над мⷧ҇о надъ водоѭ стааго просвѣщенѣ. глѣма въ окрнѣ црквьнѣмъ СЕ 6b 3 ꙁак҄лнане стаⷢ҇а васлѣ. наⷣ҇ дхꙑ нестꙑ. б҃ СЕ 56b 5 моⷧ҇ наⷣ҇ хотѧщмь прѩт ѡбраꙁъ мьншъскꙑ СЕ 80b 1 рѫкѫ полож на мрьꙿтвьц. молтвѫ сътворвъ жвотворвааго крьꙿштеньꙗ сухѧ. надъ тѣломъ го. акꙑ надъ жвомъ. полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло С 537.5 молтвѫ же над нмъ сътворвъ.  отъ масла кандлънааго вьꙁъмъ. въ ѹста лежꙙштааго прьстꙑ въложвъ своѧ С 562.14—15 надъ вьсѣм см σὺν πᾶσιν τούτοις При всичко това, освен това мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт. нь ꙇ надъ вьсѣм см трет се день матъ дънесь М Лк 24.21 З А М З А СК СП СЕ К С Гр ἐπί [ἐπι] κατά ὑπέρ ἐπάνω ὑπεράνω παρά εἰς ἐν σύν надь над надо Нвб над ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР ДА