Старобългарски речник
надѹт сѧ
надѹт сѧ
-надѹѭ сѧ
-надѹш сѧ
св
Възгордея се, надуя се; започна да се държа гордо, надменно
нсоже бо сце ненавдтъ бъ. ꙗкоже памꙙтва ꙁълѹ ловѣка. ꙗко се обꙙтрвъше сꙙ срьдьце надѹвъш сꙙ дѹш (вм. надѹвъшѫ сꙙ дѹшѫ, Север., с. 422, бел. под линия)
С
422.25
Изч
С
Гр
οἰδαίνω
Нвб
надуя се
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА