Старобългарски речник
надежда 
надежда -ѧ ж Надежда, упование да ꙁбавш ѩ отъ вꙿсеѩ напаст. тꙑ бо ес помощь. ꙇ ꙁастѫпъ. ꙇ надеждѣ вꙿсѣмъ прбѣгаѭщмъ къ тебѣ СЕ 79b 17 да ѹбо того рад нколже не отъврьгѫ сꙙ господа мого їс хса. жвѫштааго вь вѣкꙑ. ꙗко тъ стъ надежда вьсѣмъ крьстꙗномъ С 259.11 добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ.  не прѣмѣн сꙙ оть бжѧ надеждꙙ С 105.6  покаж недостонѹѹмѹ семѹ. твохъ благꙑн҄ь анꙿтоннѹ. ꙗко надеждꙙ го бѣсꙑ съплетенꙑ сѫтъ С 158.14 отъвѣштавъ стꙑ савнъ рее. надеждѫ мамъ къ богѹ свомꙋ їсу хръстѹ С 153.12 свꙙтаа же рекоста глаголаховѣ т многашд. ꙗко кръстꙗна свѣ  въ хрстоса мавѣ надеждѫ С 181.14 СЕ С Г Гр ἐλπίς Нвб надежда ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Надежда ж ЛИ СтИл,РЛФИ Надежда МИ СНМБ