Старобългарски речник
нагъ 
нагъ -ꙑ прил Гол онъ же оставь плаштанцѫ. нагъ бѣжа отъ нхъ М Мк 14.52 З страненъ бѣхъ  не въвѣсте мене. нагъ  не одѣсте мене. боленъ  въ темьнц  не посѣтсте мене М Мт 25.43 З А даждъ м ѡ владꙑко. сего всꙙштааго на дрѣ (!) нага. да покрꙑѭ покрꙑвьшааго мого състава наготѫ С 455.9 гласъ тво слꙑшахъ ходꙙштъ въ породѣ  ѹбоꙗхъ сꙙ. ꙗко нагъ смъ  съкрꙑхъ сꙙ С 304.21 сьі нагꙑ вьнмать.  тѧже дож до слѹхѹ МЛ В 30 Като същ. наꙃ м мн οἱ γυμνοί Голите, съблечените  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс С 93.20 нагъ сътворт γυμνόω Съблека някого да не нагꙑ сътвортъ вꙑ. ѣко адама. ꙇ странънꙑ отъ црства СЕ 97b 9—10 М З А СК СЕ С МЛ Гр γυμνός γυμνικός Нвб наг книж остар РРОДД