Старобългарски речник
навѣдѣт
навѣдѣт
-навѣмь
-навѣс
несв
сег
деят
същ
навѣдꙑ
м
ед
ὁ ἐπιστάμενος
Знаещият; онзи, който знае
ꙗже да не съ пръва повѣст насꙑштен сътворѫ. хотꙙ прѣмнѫ. та дна о н҄емъ съповѣдаѧ. ꙗже въсѣмъ съпроста ꙗвьн навѣдѫштмъ того. род сꙙ ѹбо ꙗкоже тъ м съповѣда
С
278.30
Изч
С
Нвб
Срв
ведение ’знание’
книж
остар
ВА
РБЕ