Старобългарски речник
навꙑсое 
навꙑсое нареч Нависоко, във височина оно ѹбо ꙗкоже плѣннка  нага крꙑꙗше. нь се побѣдтелꙗ нага пргвождена навꙑсое вьсѣмъ покаꙁовааше С 489.23 Изч С Гр ἐφ᾿ ὑψηλοῦ Нвб Срв нависоко ОА ВА НТ ЕтМл АР нависочко ОА НГер