Старобългарски речник
навꙑкнѫт 
навꙑкнѫт -навꙑкнѫ -навꙑкнеш св 1. Науча, разбера, изуча нещо отъ смоковьнцѧ же навꙑкнѣте пртъѫ. егда юже вѣтвье еѩ бѫдетъ младо.  проꙁѧбнетъ лствье. вѣсте ѣко блꙁъ естъ жѧтва М Мк 13.28 З не потрѣбішѧ ѩꙁꙑкъ ѩже рее гь імъ.  съмѣсішѩ сѩ съ ѩꙁꙑкꙑ.  навꙑкѫ дѣла іхъ СП 105.34—35 къто відѣ ілі къто слꙑша. о кръві съвѣтъ творімъ кол. нъ да навꙑкнемь раꙁньствье. прѣдадітелево. ꙇ ѹенікъ да послѹшаемъ К 5b 37—38 обратте сꙙ къ ꙙдомъ свомъ. навꙑкнѣте тана божа С 324.10 ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ. навꙑкъ ꙁѣло хꙑтрость вльшебънѫѭ С 7.15 2. Привикна, свикна тьгда  дѣтшть плаетъ  мат болтъ. навꙑкъш обꙑамъ крьмт дѣтшть. а пштꙙ не подамꙑ вдꙙшт С 312.9 М З СП К С Гр μανϑάνω διδάσκω καταμανϑάνω μυέω Нвб навикна ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА