Старобългарски речник
навъходоносоръ
навъходоносоръ
-а
м
ЛИ
Навуходоносор [Небукаднесар] II — вавилонски цар [604—562 г. пр. н.е.], разорил Ерусалим [587 г. пр. н.е.] и преселил юдеите във Вавилон [4 Цар 24.10—16]
господ їс хсе ꙁбаввꙑ данла ꙁ ѹстъ львовъ. ꙁбаввꙑ ... цѣсара науходоносора. ꙁбав раба свого артемона
С
226.4
Изч
С
Гр
Ναβουχοδονοσόρ
науходоносоръ