Старобългарски речник

навъгнъ

навъгнъ -а м ЛИ сѹсъ навъгнъ ᾿Ιησοῦς Νανη Исус Навин. Наричан и Осия [Числ 13.18, 16], предводител на израилтяните след Мойсей; [ок. 1220—1200 г. пр. н.е.], превзел Ханаан и поделил земята между израилските племена. Пр. на 1 септември [18 и 19 септември] наѧтъкъ ндктѡнѹ ...  поко ісу навгнѹ Е 20а 15 ѳї памѧⷮ҇. ісѹ навгнѹ.  стомꙋ мⷱ҇кѹ трофмѹ Е 35а 12 Изч Е навгнъ