Старобългарски речник
наводь
наводь
-ꙗ
ср
Наводнение
подобенъ естъ лвкѹ ꙁждѫштю храмнѫ. ꙇже скопа ѹглѫб. ꙇ полож основане на камене. наводю же бꙑвъшѹ. прпаде рѣка храмнѣ то. ꙇ не може двгнѫт еѩ. основана бо бѣ на камене
М
Лк 6.48
З
Изч
М
З
Гр
πλήμμυρα
навод
Нвб
Срв
наводнение
ОА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
наводнене
диал
Дюв