Старобългарски речник
наводт 
наводт -навождѫ -наводш несв Причинявам, създавам, предизвиквам [зло, мъка и под.] бъ сѫдтелъ правьденъ  крѣпокъ і тръпѣлівъ. ї не гнѣва наводѩ на вьсѣкъ денъ СП 7.12 ꙗко бо многѫ то тьштетѫ.  несътрьпмъ врѣдъ.  велкѫ бѣдѫ наводтъ не вьнмаѭштїмъ С 513.23—24 Изч СП С Гр ἐπάγω Нвб навождам ’причинявам’ остар РРОДД