Старобългарски речник
навест 
навест -наведѫ -наведеш св 1. Насоча, упътя, поведа  наведе ѩ на пѫтъ правъ. въніті въ градъ обтѣльнъ СП 106.7 навед мѧ на пѫть тво правꙑ. ꙇ довед мѧ оца твоего прѣвꙑшънѣаго СЕ 36b 1 навестъ насъ на пѫть правꙑ. тебѣ едномѹ кланѣт сѧ СЕ 41а 6 2. Докарам, доведа, изпратя въꙁдвіже югъ до небесі. ꙇ наведе сілоѭ своеѭ ꙁападенъ СП 77.26 ꙇ ꙁбѣгъ съмръті. і же гѹбітель наведе на ећюптьні въсѧ. ꙇ сеѭ кровьѭ не въꙁможе вьскоꙇті К 6b 35 3. Въведа [в дом], приютя, подслоня алꙿенъ бо бѣхъ  дасте м ꙗсте (!). жꙙдънъ бѣхъ  напосте мꙙ. страненъ бѣхъ  наведосте мꙙ С 123.22 СП СЕ К С Гр ἐπάγω ὁδηγέω συνάγω Нвб наведа ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР