Старобългарски речник
наватъ
наватъ
-а
м
ЛИ
Новат — картагенски свещеник, заедно с римския свещеник Новациан основоположник на еретическото учение на новацианите или чистите [καϑαροί], осъдено от църквата
ѡ наане мъ дръꙁнѫвъ. отъвѣштат хоштеш. наватомъ помꙿмъ. къ богѹ съгрѣш даудъ. томѹ сꙙ сповѣда
С
360.29
Изч
С
Гр
Ναυάτος