Старобългарски речник
на 
на предл I. С вин. 1. За обстоятелствени отношения a) При общо означаване на посоката на действието: на не мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемлѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меъ М Мт 10.34 b) При означаване на мястото, в границите на което е насочено действието: на, към ѹꙁьрѣвъ же народꙑ вьꙁде на горѫ. ꙇ ѣко сѣде прстѫпшѧ къ н҄емѹ ѹенц его З Мт 5.1А, СК по схъ де съ на онъ полъ морѣ галлѣѩ таверьѣдъскꙑ М Йо 6.1 З нъ да прімѫтъ крѣпость. с ꙁнаменаваем дръжавоѭ. настѫпт на ꙁмѩ  скоръфѩ СЕ 51b 19  въскладъше тѣлеса свꙙтꙑхъ прѣвеꙁошꙙ ѧ на брѣгъ рѣкꙑ С 80.13  прстѫпвъ на распалнѫѭ тѫ пештерѫ.  вьспрѣт нестѹѹмѹ томѹ дхѹ С 36.11 c) При означаване насоченост на действието към някаква повърхност: на текъ еднъ отъ нхъ. ꙇ премъ гѫбѫ. ꙇспльнь оцьта. ꙇ вьꙁнеꙁъ на трь[ь]сть. напаѣше  М Мт 27.48 З А СК d) При означаване на посоките или страните на света: на  въꙁдвгшѹ крстъ архерею. на въстокъ. рекѫтъ люде въс: р҃ кратꙑ г помлю Е 31а 7  поде на въстонѫѭ странѫ првест крьстꙗнꙑ жрьт мъ велꙙ богомъ С 15.22 лѹ же сꙙ піѡнꙗ поставіт о деснѫѭ. нтродора же о лѣвѫѭ.  оба ꙁьрѣста на въстокъ С 141.13 мѣсто вьꙿ немъже ꙁатворлъ сꙙ стъ стꙑ старцъ. брѣгъ матъ на ꙁападъ.  вꙑсокъ ꙁѣло. въ станї мѣста сꙑ С 300.1 e) При абстрактни съществителни — за означаване насоченост към нещо: на, към въстанѫтъ на сѫдъ. съ родомь смь М Мт 12.41 З ꙁъванъ же бꙑс(тъ)  съ. с ѹенц его на бракъ М Йо 2.2 З А О нъ лма не послѹша мене н прѣклон сꙙ. то аште тꙑ шъдъ на рать.  жвь обратш сꙙ С 195.7 f) При означаване на времето, през което се извършва нещо: в, на, през лвкъ же еднъ бѣ богатъ ... веселѧ сѧ на вьсѣкъ день свѣтъло М Лк 16.19 З А СК нꙑнѣ дша моѣ въꙁмѫт сѧ. ꙇ то рекѫ оте спс мѧ отъ годнꙑ сеѩ. нъ се го рад прдъ на годнѫ сѭ М Йо 12.27 З А СК хѹдоѹмꙑѩ. ꙇ хѹдослънꙑѩ. тѣмъ пакост творте. на врѣмена мѣсѧьнаа. ходте скоꙁѣ мѧ. ѣко скоꙁѣ ьто СЕ 45b 6 мъногашт на семь жіті пакость творілъ есі. самъ же себе есі створілъ беꙁ отъвѣта. на сѫдънꙑ день К 9а 11 ꙁде отъ отроковцꙙ. та же на ꙁем падꙿш на многꙑ асꙑ. беꙁ гласа лежааше С 520.9 хощеш ѣко на срѣдѫ ꙁвест  всѣ съповѣдат Р II 3.10 g) При означаване на цел и предназначение: за рее же емѹ платъ. ѹбо цср л ес тꙑ. отъвѣща с. тꙑ глеш ѣко цсрь есмъ аꙁъ. аꙁъ на се родхъ сѧ.  на се прдъ въ вьсь мръ М Йо 18.37 З А СК прѣпоѣсалъ мѧ есі сілоѭ на бранъ СП 17.40 ꙇ всѣ ѣже вь нхъ. рекꙑ да ꙁнесетъ ꙁемⷧѣ трѣвѫ сѣнѫ. сѣѭщю сѣмѧ на родъ. ꙇ на подобе СЕ 12b 6 страшенъ кꙿто мꙿнꙙ сꙙ ратꙿнкъ мъ сꙑ  гѹбтель. мѹже  подараахѫ трѣбам. не на ѹспѣхъ. нъ да не бѫде отъ н҄его врѣда С 35.27 ст же глаголашꙙ же на пол҄ьꙁѫ намъ гь пеетъ сꙙ С 70.8 стꙑ же кодратъ поꙗше. бе на помоштъ мьнѣ вьꙿньꙿм. г на помоштъ мьꙿнѣ потъшт с С 118.12 въ нѣм же всѣмъ  дрѹго прѣславно ѹдо. прбꙑ вѣрьнꙑмъ хсовомъ ѹгодьнкомъ. юньць прведенъ на даръ бв С 565.14 h) При означаване на причина: за, заради, поради аще естъ достоіно пѹстт женѫ сѭ. на всакѫ внѫ СК Мт 19.3 въсѣ м лѣтъ сѫтъ (нѫ) не въсѣ на полъꙁѫ. въсе м лѣтъ естъ. нѫ не аꙁъ обладанъ бѫдѫ. отъ кого Е 2а 16 нꙑнꙗ же не на покаанꙗ глаголꙿѫтъ ꙿто сътвормъ. нъ то сътвормъ. како ѹмормъ како ѹмормъ правьдвааго С 387.4 2. За обектни отношения a) При означаване направление към лице да ꙗко додошꙙ на трѹдьнка хрьстова басоꙗ. вдѣвъ ꙗко рꙁꙑ растръꙁаѭтъ самъ сꙙ съвлькъ рее С 64.10 тае прде на савнѫ. рее бо прѣжде  піѡн. ꙗко нарьц себе ѳеѡдот. да не въпадеш отъ мене пакꙑ. въ рѫцѣ беꙁаконьнѣ тво госпожд бꙑвъшї С 132.9 помолте сѧ емѹ ꙁа мѧ окаанааго. да прдетъ на мѧ стаѣ его благодѣт҇ Р II 1.29 b) При изразяване на враждебно отношение: срещу, против тъгда глаше мъ. въстанетъ ... ѩꙁкъ на ѩꙁкъ.  цсрство на цѣсарьство М Лк 21.10 З ꙇже васъ беꙁгрѣха естъ. прѣжде връѕ камень на нѭ М Йо 8.7 З прогнѣва сѧ ѣрость тво(ѣ) на ѡвцѧ пажт твоеѧ Е 32а 1 Срв. СП73.1 еда вь вѣкꙑ прогнѣваеш сѩ на нꙑ. лі простьреш гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ СП 84.6 да н слꙑшꙙште слꙑште. н вдꙙште вдте. т беꙁ ѹма гнѣвате сꙙ на младенштꙙ С 325.12 положхъ ѹсто момъ хранло. егда въстанетъ грѣшьнкъ на мѩ СП 38.2 пробвꙑ жьꙁломь море. ꙇ люд своѩ ногам не омоьшам сѧ проведъшемъ. мѫтелѣ ꙇ воѩ на ба воюѭщѧ. вь вѣкꙑ влънам погрѫжъшемъ СЕ 52b 13 аште імаші ьто на врага. ꙇждені гнѣвъ. ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ. раꙁдрѣші вражъдѫ. да прѣімеші сцѣленье отъ трапеꙁꙑ К 8b 19 доколѣ вьꙁнесетъ сѧ врагъ мо на мѧ СЕ 73b 23 Срв. СП12.3 c) При глаголи със значение ’вярвам’, ’надявам се’: на ꙇ на мѧ его ѩꙁц ѹпъваѭтъ М Мт 12.21 З А СК тако бо бъ вьꙁлюб мра. ѣко сна своего ноѧдааго дастъ. да вь(сѣ)сѣкъ вѣрѹѩ на нь не погꙑбнетъ. нꙑ мѧтъ жвота вѣънааго М Йо 3.16 помлѹі мѩ бже помілѹі мѩ. ѣко на тѩ ѹпьва дша моѣ.  на сѣнъ крꙇлѹ твоею надѣѭ сѩ доіже прѣідетъ беꙁаконенье СП 56.2 доселѣ бо прѣлштаахъ сꙙ. надѣѧ сꙙ на капшта.  на ꙁвѣр сѧ С 230.25 d) При глаголи от типажѧдат, желат, помꙑслт, ѹмлосрьдт сѧ: на, за, към, спрямо імьже обраꙁомъ жѩдаетъ еленъ на стоънкꙑ водьнꙑѩ. тако желаетъ дша моѣ къ тебѣ бже СП 41.2 аще кто помꙑслтъ на женѫ. тѹждѭ. тол не можетъ съ неѭ съгрѣшт. лⷮ҇ѣ да покаетъ сѧ СЕ 103а 7 ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго СЕ 79а 11 e) При означаване на преход в някакво ново състояние: на, в пеаль ваша на радость бѫдетъ СК Йо 16.20 вода на вно прѣлагама бѣаше. а он вна не въкѹсвъше С 398.25 II. С мест. 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване на мястото, където се намира нещо: на петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ. ꙇ прстѫп къ немѹ една рабꙑн глѭщ М Мт 26.69 З А СК сѣдѧштю же емѹ на сѫдшт М Мт 27.19 З А СК стрстъ стго мѫⷱ҇ка нкїтꙑ.  памѧⷮ҇. стꙑмъ (о)цемъ. р҃ꙁ҃. събравшем сѧ. на стѣмъ ї велцѣмъ сборѣ ... нашхъ творѧ() Е 33а 16 ꙁавьдѣхъ ꙇ бꙑхъ ѣко пьтіца собѩщѣ сѩ на ꙁъдѣ СП 101.8 пае же пото штемъ градъ стоѧштхъ. на тьлѣхъ. оставльше нꙑнѣщьн градъ хъ. же стъ раꙁѹменъ С 84.10 не можааше ѹже  ходт. вьсь бо пѫть на колѣхъ веꙁомъ бѣаше С 117.22 b) При означаване на мястото, където е насочено действието: на н въжгаѭтъ свѣтльнка. ꙇ поставлѣѭтъ его подъ спѫдомъ. нъ на свѣштьнцѣ. ꙇ свѣттъ вьсѣмъ. ꙇже въ храмнѣ сѫтъ З Мт 5.15А ѣко варілъ і есі блгословнꙑммі. блгстнꙑмъ. положілъ есі на главѣ его вѣнъць отъ камені драгаего СП 20.4 въ врѣмꙙ жꙙтвѣ шъдъш да съберетъ класꙑ полож на ꙁем сна свого С 43.16 c) При означаване на посоките или страните на света: на он же послѹшавъше црѣ дѫ.  се ѕвѣꙁда ѭже відѣшѧ на вьстоцѣ. дѣаше прѣдь німі. додеже прішедші ста връхѹ. деже бѣ отроѧ А Мт 2.9 СК d) При означаване на цена: за можаше бо се мѵро продано бꙑт на мьноꙁѣ. ꙇ дано бꙑт нщмъ М Мт 26.9 З А СК ꙇ на кръві владꙑъні. цѣнѫ въꙁімааше. а сі на слѹжъбѫ готовлѣахѫ сѧ К 6а 10 бѣ ... тѹ ꙇюда. се глѫштю хѹ. се естъ кръвь моѣ. ѡ юдо ѭже прѣдалъ есі на ћ҃хъ. съребрьніцѣхъ К 7b 26 2. За обектни отношения a) При означаване на обекта, по отношение на който съществува господствено положение, властване, надмощие: над ꙇ прꙁъва оба на десѧте ѹенка своѣ дастъ мъ власть. на дсхь нестꙑхъ да ꙁгонѧтъ ѩ. ꙇ цѣлт вьсѣкъ недѫгъ  вьсѣкѫ болѣꙁнь М Мт 10.1 З А СК дажд славѫ жвѹмѹ бѹ. ꙇ словес его. мѫщюмѹ власть. на вꙿсѣкомь вⷣ҇лаьствѣ.  на вꙿсѣкомь нарцаемѣмь. нанбсънꙑхъ  наꙁемьнꙑхъ.  тръторъскꙑхъ. ꙇ на вꙿсѣкомъ сѫщмь вь нхъ СЕ 55а 18, 19, 22 есо раді ръці м. коѭ вінꙑ мꙑ. л малѫ. лі велікѫ прѣдаше ѹітелѣ. ꙇмьже л т область далъ естъ. на неістꙑхъ бѣсѣхъ К 4а 40 b) При глаголи [или изрази], посочващи обекта на грижа или благодеяние: върху, спрямо, към се отрокъ мо егоже ꙁволхъ въꙁлюбленꙑ мо ... положѫ дхъ мо. на немь. ꙇ сѫдъ ѩꙁкмь вьꙁвѣсттъ М Мт 12.18 З А СК падъ ѹбо работъ. кланѣше сѧ емѹ глѧ. г потръп на мьнѣ  вьсѣ въꙁдамъ т М Мт 18.26 ЗI А ѣк ѹтвръд сѩ млостъ его на насъ. ї їстіна гнѣ прѣбꙑваетъ въ вѣкъ СП 116.2 обратвъ сꙙ  рекъ. ꙗже т дастъ благодать бжꙗ не съкрꙑ. нъ  на старц семъ сътвор тѫ млостнꙿѫ С 553.26 М З А СК О Е СП СЕ ТФ К С Р Г ЗЛ ВН МН И Гр ἐπί [ἐπι] εἰς ἐν κατά [κατα] πρός κάτω περί [περι] παρά [παρα] ἐπάνω ἐνάντιον πρό ὑπέρ ὑπό безпредложен Acc., безпредложен Dat., безпредложен Gen. διά ἐκ Нвб на ОА ВА АК Дюв НГер Бот НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА