Старобългарски речник
нI 
н I. Буквен знак. Седемнадесетата буква от стб. азбука, назовавана нашь; в глаг. ⱀ; в кир. н; в нвб. звук н. II. Числен знак. В глаг. и кир. издания на стб. глаг. паметници ⱀ=70, LXX; в кирилицата н҃=50, L 1. числ бр Числ. ред. пѧть десѧтъ Петдесет онъ же отъвѣштавъ глагола мѹ. по въꙁдръжанꙗ м въꙁдръжаньмь стꙑмъ.  трѹдномъ ꙁѣло. по работан м непороьнѣ бв лѣтъ. н҃. по прѧт м отъ ловѣколюбваего ба велкꙑ даръ С 525.15 пѧтьдесѧтьнъ Петдесети н҃ дадовъ въгда пріде въ немѹ натанъ пркъ егда вьніде въ веръсавеі СП 64b 2 В състава на сл. числ. вълѣꙁе же смонъ петръ.  ꙁвⷧѣе мрѣжѫ на ꙁемлѫ. плънѫ веліхъ рꙑбъ р҃.н҃.г҃.  толкѹ же бꙑвъшю не протрьже с мрѣжа СК Йо 21.11 нд въ концъ въ пѣнꙑхъ раꙁѹмъ дадовъ псалмъ СП 67b 10 2. числ бр седмь десѧтъ Седемдесет по схъ же ав гь ꙇнѣхъ. н҃тъ. ꙇ посъла ѩ по дꙿвѣма. прѣдъ лцемь своꙇмь. въ вꙿсѣкъ градъ ꙇ мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ ꙇт З Лк 10.1 В състава на сл. числ. мⷺца сеⷠ҇п е҃ꙇ҃ стꙑѩ мⷱцѧ ефіміѩ. евⷸ҇а ѿ лоⷦ҇у глⷡ҇а н҃г҃ А Мт 5.19 3. Означение на църковния празник Петдесетница пѧтьдесѧтьнца Πεντηκοστή щ недѣлѫ а҃ по. н҃. аллѹ. глаⷡ҇. д҃. (м)ос  аронъ въ ерехъ его Е 8а 5 З А СК Е СП С Р Гр πεντήκοντα ν´ ἑβδομήκοντα ο´