Старобългарски речник
мѵрьнъ
мѵрьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до благоуханното масло миро
маріа же пріемъш. лврѫ мѵра нарда. пістікіѩ многоцѣннꙑ. помаꙁа ноѕѣ свѣ. отръ власꙑ свомі ноѕѣ его. храміна же сплън сѧ оⷮ вонѧ мѵрнꙑѩ
А
Йо 12.3
СК
Изч
А. СК
Гр
τοῦ μύρου
Нвб
Срв
миро
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА