Старобългарски речник
мѫьнъ 
мѫьнъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до място, където се извършва мъчение ꙇмамъ бо пѧть братріѧ. ѣко да ꙁасъвѣдѣтельствѹѹтъ мъ. да не  т прдѫтъ на мѣсто се мѫъное М Лк 16.28 З А СК 2. Мъчителен, тежък, труден, мъчен нѣстъ бо тъьна похоть пльтьнаꙗ мѣнꙿнѣ. нъ пльтьнаꙗ пртьаш пае  мѫьнѣш. лма же ѹбо немоштьнѣ сѫпротвьнкъ. толма же  бес простꙑн҄ꙙ побѣжденꙑѧ С 371.28 Изч М З А СК С Гр τῆς βασάνου τυραννικός мѫънъ Нвб мъчен ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв мучен остар ВА