Старобългарски речник
мѫт 
мѫт -мѫѫ -мѫш несв Мъча, измъчвам, подлагам на мъчение ... ꙇ гласомь велемь рее. то естъ мънѣ  тебѣ се. сне ба вꙑшънѣаго. молѭ т сѧ не мѫ мене М Лк 8.28 З А СК ꙇ наѧ сѧ едн пльват на нь. ꙇ пркрꙑват лце его  мѫт  ... М Мк 14.65 З ꙇ се въꙁъпсте глща. то естъ нама  тебѣ ссе сне бж. пршелъ ес сѣмо прѣжде врѣмене мѫтъ насъ М Мт 8.29 З А СК аще же л  мѫк() кто ї ... тъ не вѣнъает сѧ аще не ꙁаконъно мѫенъ бѫд(е)тъ Е 1а 5 ї не ѹмлшѩ сѩ мѫшѩ мѩ подрѣжашѩ мѩ. подрѣжанімъ СП 34.16 вдѣт отъ непрѣꙁн мѫма рода ла. нъ прде  спе нꙑ. ꙇсповѣдаемъ благодѣть. проповѣдаемъ мсⷧть СЕ 4b 5 емѹже ждов ꙁапльвашѧ лце. ꙇ мѫшѧ . ꙇ бшѧ  по лантама СЕ 48а 18 о схъ раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ. повелѣ го мѫт на многꙑ асꙑ С 49.12  бѣаше сѣдꙙ свꙙтꙑ на ꙁем. сѣдꙙштѹ же мѹ мѫаахѫ  жьꙁлмꙿ. осѫкатомъ. дотолѣ же мѫшꙙ . доньдеже ребра го оголшꙙ. мѫмъ же не отъвѣштавааше несоже С 260.11, 12, 13 М З А СК Е СП СЕ С Гр βασανίζω κολαφίζω τυραννέω ἐνεργέω τιμωρέω μαρτυρέω αἰκίζω ἁρμόσσω κολάζω πολεμέω βακλίζω [вар. τύπτω] πειράω ἐτάζω τύραννος ὁ δήμιος Нвб мъча ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв муча книж остар ВА