Старобългарски речник
мѫл҄ьнъ 
мѫл҄ьнъ -ꙑ прил мѫльнꙑ съсѫдъ βασανιστήριον [вар. καλαστήριον] Средство за измъчване  прмъ кнꙙꙁъ кн҄гꙑ цѣсарꙙ. сѣдъ на сѫдшт. повелѣвааше народъ градъскꙑхъ прводті мл҄ѫште.  съсѫдꙑ мѫльнꙑѧ прѣдъ н҄м полагат.  рее к н҄мъ глагол҄ꙙ С 174.29—30 мноꙁ же отъ народа вдѣвъше мѫлънꙑѧ съсѫдꙑ. ѹбоꙗвъше сꙙ прѣштенꙗ. послѹшашꙙ кнꙙꙁа.  отъстѫпшꙙ отъ вѣрꙑ хрсостовꙑ С 175.4—5 Изч С мѫлънъ Нвб Срв мъчило ’физически мъки изтезания които се налагат на някого’ ср остар ОА НГер ЕтМл АР