Старобългарски речник
мѫень 
мѫень -ꙗ ср Мъчение, измъчване мⷺца октⷠ҇о е҃ мⷱне стааⷢ апла ѳомꙑ А 122b 7 гі схе спе нашъ. же нꙑ крстънꙑмь мѫенемь. вь дьнесьн день. отъ непрѣꙁннꙑ работꙑ ꙇꙁбавлъ ес. СС 1b 24 егоже ес ꙇꙁбавлъ отъ плѣна врагъ бже. ꙇ съ нм же невѣдѣнемь мⷧаденъства. ꙇ нѫждеѭ мѫенѣ. ѡбꙑа ꙇхъ творѣаше СЕ 23а 24—25  прѣкръствъ сꙙ протꙙгнѫ вꙑѭ своѭ.  ѹсѣенъ бꙑстъ.  съконьа мѫен сво С 14.23 мѣсꙙца марта въ ѳ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃ С 68.22 господь же помагааше вьсѣмъ подвꙁаѭштмъ сꙙ на мѫен. ꙗкоже бꙑстъ о славьнꙋю мѫенкѹ С 210.7 он же слꙑшавъше то  прлежꙿно прославвъше ба. мꙿже съ ѹсрьдмъ прѧт стѹѹмѹ васлеѹ мѫеньꙗ вѣньць С 538.14 мѫень прѩт [мѫень пострадат] μαρτυρέω Пострадам мъченически, приема мъченическа смърт тꙑ же с пожал мꙿже послѣжде въꙁъванъ с. нъ мноꙁѣхъ старѣ бѫдеш. нъ шедъ ѹстро сꙙ съ ѫжкам свом.  пршъдъ мѫен прїмеш въ команѣхъ С 16.6 ꙗко хвалꙙште добл҄ꙙ мѫжꙙ въ тъьнѣхъ врѣменех. не отълѫꙙтъ сꙙ подраженꙗ. блаж ѹбо по ꙁвѣст пострадавъшааго мѫен. да бѫдеш мѫенкъ вол҄еѭ.  ꙁлѣꙁеш беꙁ гон҄енꙗ С 82.9—10 А СС СЕ С Гр βάσανος τιμωρία τυραννίς παράστασις μαρτύριον το μαρτυρικον στάδιον τυραννικός мѫен мѫене Нвб мъчение ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР Срв мучение книж остар ВА