Старобългарски речник
мѫень 
мѫень прил Мъченически, на мъчениците похвала о м҃ мѫенцѣхъ. о мѫен памꙙт. како сꙑтость бѫдетъ любꙙштїмъ мѫенкꙑ. ꙁан҄еже къ добрꙑмъ клеврѣтомъ. ьсть  ѹкаꙁан стъ прꙗꙁн С 82.2 онъ же сца словеса глаголааше. а мѫена кака. поꙿто рее льстш нꙑ ѡ богоборꙿе. отъстѫпт отъ ба жвааго С 87.12 на огн҄ь веꙁом бѣахѫ. по стнѣ мат мѫена. не спѹст бо сльꙁѫ немѫштьнѫѭ С 96.9 Изч С Гр [τῶν] μαρτύρων [τοῦ] μάρτυρος Нвб Срв мъченически ОА НГер ЕтМл БТР АР