Старобългарски речник
мѫенца
мѫенца
-ѧ
ж
Мъченица
ⷺмца ноⷠ҇ѩ ҃е҃. стънѩ мⷱцѧ екатернꙑ
А
127b 8
ⷺмца декѩⷠ҇ г҃. стъѩ мⷱцѧ варваръ
А
127b 20
ⷺмца деⷦ҇ ҃б҃ стъѩ мцⷱѧ҃ анастасіѩ
А
132b 2; .
сегоⷤ҇ мѣⷰ҇ кд мⷱ҇ц ѳеклꙑ
СК
131а 8
мѣⷰ҇. то.ⷤ҇ д҃. стꙑ мцⷱ҇ѧ варварꙑ ѹлѣнѧ
У
IIа 18
стрстъ стаго соꙁона. стѣ хартон мѫенц
Е
25б 11
стаго мѫⷱ҇ка севрана. стхъ мѫенцъ трехъ
Е
29б 4
стрстъ стхъ мнⷱ҇къ. дѡдѡра. дѡдѹма. стѧ мѫⷱ҇нцѧ ....дор
Е
29б 6
стрстъ. стѧ мнⷱ҇цѧ ефмѧ. пѣ҇н. глаⷭ҇. г҃
Е
34б 4
А
СК
У
Е
Гр
μάρτυς
Нвб
мъченица
ОА
ВА
НТ
НГер
ЕтМл
БТР
АР
Срв
мученица
книж
остар
ВА