Старобългарски речник
мѫенкъ 
мѫенкъ -а м Мъченик мⷺца апрⷧ҇. ҃в҃. стааго велкаго мⷱка ћеорћа А 145b 26 мⷺца октоⷠ҇ ҃д҃. стѹю мⷱ҇кѹ маркана  мартѹра А 124b 5 памѧтъ стꙑхъ мѫенкъ калстрата  дрѹжнꙑ его Е 37б 11—12 свꙙтꙑ мѫенкъ рне рее С 253.24—25 добр мѫенц καλλιμάρτυρες, καλλίνικοι μάρτυρες Достойни, благородни, честни, доблестни мъченици пон҄еже благодѣт  вѣрѫ прѣмѫдрост посрѣдѣ пакостьнкъ. добрї мѫенц проповѣдасте С 68.7 дѣахѫ же добр мѫенц. вь сурьскѫ ꙁемьѭ С 58.3—4 любѧще мѫенкꙑ φιλομάρτυρες Тези, които почитат мъчениците на мѫеньскꙑѧ страст рее. любꙙштмъ мѫенкꙑ С 54.9 свѧт м҃ мѫенкъ οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα μάρτυρες Свети 40 мъченици — кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март мѣсꙙца марта ѳ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃. же въ севаст мѫен бꙑшꙙ С 68.22 свѧт м҃в҃ мѫенка οἱ ἅγιοι τεσσαράκοντα δύο μάρτυρες Свети 42 мъченици християни, умр. мъченически [ок. 840 г.] в Амория, Фригия [Мала Азия]. Пр. на 6 март съконьашꙙ же сꙙ. стї м҃в҃ мѫенка. мѣсꙙца марта въ ꙃ҃ С 65.1 А СК У Е СС СЕ К С Гр μάρτυς ἀϑλοφόρος ὁ ἅγιος ἄϑλησις Нвб мъченик ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР мученик остар ВА