Старобългарски речник
мѫкаII 
мѫка -ꙑ ж Брашно подобъно естъ цсрстве нбское квасѹ. ꙇже въꙁемъш жена съкрꙑ въ мѫцѣ тр сатъ доньдеже вьскꙑсѣ вьсѣ М Мт 13.33 З. Срв.Лк 13.21 Изч М З А СК Гр ἄλευρον Нвб мъка, мука, мака ’зърнени храни зърно остар диал стока, добитък ОА ЕтМл ДА имот ОА ЕтМл ДА