Старобългарски речник
мѫкаII
мѫка
-ꙑ
ж
Брашно
подобъно естъ цсрстве нбское квасѹ. ꙇже въꙁемъш жена съкрꙑ въ мѫцѣ тр сатъ доньдеже вьскꙑсѣ вьсѣ
М
Мт 13.33
З.
Срв.Лк 13.21
Изч
М
З
А
СК
Гр
ἄλευρον
Нвб
мъка, мука, мака
’зърнени храни
зърно
остар
диал
стока, добитък
ОА
ЕтМл
ДА
имот
’
ОА
ЕтМл
ДА