Старобългарски речник

мѫка^I

мѫка -ꙑ ж 1. Мъка, измъчване, изтезаване, мъчение ꙇ въ адѣ въꙁведъ о сво сꙑ въ мѫкахъ ѹꙁьрѣ аврама ꙁ далее М Лк 16.23 З А СК ꙇ дѫть т въ мѫкѫ вѣънѫѭ. а праведьнц въ жвотъ вѣьнꙑ М Мт 25.46 З А СК прведенъ бꙑвъ къ лїкню кнѧꙃѹ. по многах мѫках Е 38б 9 помꙑшл҄ѣше кꙑѧ нꙑ мѫкꙑ лютѣшꙙ ꙁъобрѣст С 50.22  раꙁлънꙑ мѫкꙑ сътръпѣвъ.  въпрашамъ пото не пожьреш. отъвѣшта глагол҄ꙙ С 252.27 мѣсꙙца марта въ ҃ї мѫка стааго кодрата  же сь н҄мь С 97.24 вовода глагола повелѣно  стꙑм  ьстънꙑм ꙁаконꙑ раꙁльнꙑм мѫкам мѫт тꙙ С 148.24—25 мѫкꙑ твоѧ не пркасаѭтъ сꙙ мене С 164.1 2. Уред за измъчване вовода же хотꙙ го пострашт. повелѣ прѣдь н҄мь положт мѫкꙑ С 48.5 не повнѫ сꙙ ѹбо тебѣ. н скрала твоꙗ. н мѫкꙑ твоѧ ѹстрашꙙтъ мене С 162.3 мѫкѫ [мѫкꙑ] прѩт πάσχω, ὑποδέχομαι βασάνους Изтърпя изтезание, мъчение  рее къ нмь. желѣнемь се въжделѣхъ. пасха ѣст съ вам. прѣжде даже не прмѫ мѫкꙑ М Лк 22.15 З тѣмже ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ врать прїѧтъ мѫкѫ Е 34а 9 довьлѣтъ т ѹбо ѧже прѧтъ мѫкꙑ С 113.2 како немѫенꙑ мѫкѫ прѧтꙿ С 459.4 въꙁложт мѫкꙑ ὑποβάλλω βασάνοις Подложа на мъчения, на изтезания някого аште. л то въꙁложмъ на тѧ мѫкꙑ жестокꙑ  лютꙑ ꙁѣло С 258.29—30 вълагат въ мѫкѫ εἰς τιμωρίαν ἐμβάλλω Подлагам някого на мъчение сто бо подобьнꙑмъ потекѫтъ. а неподобьна вьꙁемьѭштмъ въ бол҄ьшѫѭ мѫкѫ вълагаѭтъ С 421.10 въ мѫцѣ бꙑт κολάζομαι Измъчван съм аште тебе послѹшаѭ тѣлес м пакость. нъ аште бога прѣслѹшаѭ. обоꙗко вь мѫцѣ смъ С 367.2 М З А СК Е СЕ К С Гр βάσανος πάϑος πάϑημα τιμωρία αἰκισμός ὠδίν τυραννίς κόλασις μαρτύριον ἄϑλησις μισϑός βασανιστήριον μωρία [вар.δεινόν] мѹка Нвб мъка ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА мука остар диал ВА НТ ДА