Старобългарски речник
мѫжеблажьствь 
мѫжеблажьствь -ꙗ ср Мъжество, доблест слꙑшал сте. сергꙗ ... же мѫжеблажьствїмꙿ.  храбъръ бꙑвъ неже нꙿ кто. побѣдѫ сътвор по вса лѣта. на пагѹбнꙑѧ персꙑ С 566.22 Изч С Нвб Ø