Старобългарски речник
мѫжат сѧ 
мѫжат сѧ -мѫжаѭ сѧ -мѫжаш сѧ несв Мъжествен съм, държа се, постъпвам мъжки, храбро та вса вдꙙ ѹтел҄ь.  ѹвѣдѣвъ ꙗкоже вьсь дховьнъ стъ.  дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмь оправьданꙗ. отт помꙑсл. дного го оставт мѫжаѭшта сꙙ.  крѣпꙙшта въ благꙑѧ дѣтѣл подвꙁѣхъ С 548.12—13 В повел.Дерзай, дерзайте. мѫжаіте сѩ і да крѣпітъ сѩ сръдъце ваше СП 30.25 мѫжаі сѩ  да крѣпітъ сѩ сръдъце твое СП 26.13 мѫжа сꙙ  крѣп сꙙ алеѯандре о мен момъ С 162.19 Изч СП С Гр ἀνδρίζομαι Нвб Срв мужая се остар ВА