Старобългарски речник
мѫдръ 
мѫдръ -ꙑ прил Мъдър бѫдѣте же мѫдр ѣко ꙁмѩ М Мт 10.16 З А ѣко снве вѣка сего мѫдрѣше пае снвъ свѣта въ родѣ своемь сѫтъ М Лк 16.8 З таже даудъ мѫдръ сꙑ  въ съмꙑслѣ жвꙑ. не въꙁвела сꙙ цръскоѭ ьстѭ С 360.17 Като същ. мѫдр м мн Мъдрите боте сѧ вꙿсѣхъ мѫдросте ꙁемънꙑхъ. мѫдрꙑхъ СЕ 45а 23 М З А СК СЕ С Р Гр φρόνιμος σοφός σώφρων συνετός λαμπρός Нвб мъдър ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Мъдрево МИ Мъдрен МИ Мъдрец МИ Мъдрино МИ Мъдрев ФИ Мъдров ФИ СтИл,РЛФИ