Старобългарски речник
мѫдростьнъ 
мѫдростьнъ -ꙑ прил Мъдър ѫродво бо. богомѫдростьнѣ (погр. вм. ѫродво бо. богѹ мѫдростьнѣ, Заимов, Капалдо, т. I, с. 385, бел. под линия) ловѣкомъ стъ С 183.2 С Гр σοφός Нвб Ø