Старобългарски речник
мѫдрость 
мѫдрость - ж 1. Мъдрост, разум аꙁъ бо дамъ вамъ ѹста  мѫдрость СК Лк 21.15 въꙁмѩсѩ сѩ ꙇ вьсколѣбашѩ сѩ ѣко пѣнꙇ.  вьсѣ мѫдрость іхъ поглъштена бꙑстъ СП 106.27 ѹмѫдр мѧ мѫдростѭ твоѭ С 103.15 глагол҄ете вꙑ сам ꙗко мѫдр смъ.  мѫдростѭ нашеѭ ꙁобрꙙштемъ стінѫ С 265.30 же полож прѣдѣлꙑ  ѹстав асꙑ.  датъ мѫдр(ость. ) дастъ вамъ мѫдрость. да по мѫд(дрост) ваше сѫдте въ правдѫ С 258.1, 2 2. Знание, познание боте сѧ вꙿсѣхъ мѫдросте ꙁемънꙑхъ. мѫдрꙑхъ СЕ 45а 22 ѹааше  вьсе мѫдрост С 414.9 съподоб мꙙ владꙑко. спльнт сꙙ стааго твого дха. даждъ м мѫдрость мѣт. о тебѣ С 103.13 Учение, доктрина. ꙗкоже ѹдт сꙙ елнъскꙑмъ флософомъ. крьстьꙗньстѣ мѫдрост  трьпѣню С 102.22 3. Мъдра мисъл, притча. [Като название на библейската книга „Премъдрост Соломонова”] послѹша соломона въ мѫдростехъ глагол҄ѫшта С 356.24—25 се дрѣво помнаатъ  мѫдрость глагол҄ѫшт. дрѣво жꙁн стъ вьсѣмъ дръжꙙштмъ сꙙ ѧ С 352.28—29 мѫдрость мѣт φρονέω Разумен съм, мъдър съм аꙁъ тебе стара сѫшта  тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьн҄ѫ  мѫдрость маш ꙁѣло С 48.9 съмѣрена [съмѣренаꙗ] мѫдрость ταπεινοφροσύνη Смиреномъдрие браⷮ҇. облѣцѣте сѧ ... въ ѫтробѫ щедротъ.  благостъ.  съмѣренѫ мѫдростъ ї кротостъ  тръпѣн(е) Е 22а 15—16 братре. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте. съ вьсѣкоѭ съмѣренѫѭ мѫдростѭ.  кротостѫ СЕ 105b 14—15 М З А СК Е СП СЕ СС К С Гр σοφία φρόνησις φιλοσοφία φρόνημα Нвб мъдрост ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА