Старобългарски речник
мѧтежьнъ 
мѧтежьнъ -ꙑ прил Метежен, размирен ѣко тъ іꙁбавітъ мѩ отъ сѣті ловьѩ. і отъ словес мѩтежьна СП 90.3 Срв. С70.24 Изч СП С Гр ταραχώδης мѩтежьнъ Нвб метежен остар ОА ВА БТР АР