Старобългарски речник
мѧтежь 
мѧтежь -а м Вълнение, смут, размирица, метеж въстанетъ бо ѩꙁꙑкъ на ѩꙁкъ. ꙇ цсрство на цсрство. ꙇ бѫдѫтъ трѫс по мѣста. ꙇ бѫдѫтъ глад  мѧтеж М Мк 13.8 З вь лѣто дводесꙙтъно  етврьто. цѣсара дѡклтана. мѧтежь бꙑстъ велкъ.  вьꙁскан бѣсовъско  кѹмрьско С 220.11 мѧтежѹ же бꙑвъшѹ вь н҄хъ. ов ѹстрьмшꙙ сꙙ ѹбт ї. ов же ставьꙗхѫ ѧ въꙁбран҄ꙗѭште мъ С 30.2 ѧже рее ратѭ  мꙙтежемъ цръкꙿв вьꙁꙙсте. то тꙑ мрьнѣ отъдадте С 200.18 беꙁ мѧтежа ἡσύχως Без шум, тихо отътол пѹст беꙁ мꙙтежа прꙁъват стааго конона С 46.12 М З СП СЕ С Гр ταραχή ζάλη ἐγχείρησις Нвб метеж, мятеж остар ОА ВА НГер БТР АР