Старобългарски речник
мѧта 
мѧта -ꙑ ж Мента, джоджен нъ горе вамъ фарсѣемъ ѣко десѧтнѫ даате отъ мѧтꙑ  пганъ  вьсѣкого ꙁелѣ. ꙇ ммо ходте сѫдъ М Лк 11.42 З горе вамъ кънгъѩ  фарсѣ. лцемѣр. ѣко отъдесѧтъствѹете мѧтѫ  копръ. ꙇ кумнъ. ꙇ оставсте тѧжьшаа ꙁакона сѫдъ  млость  вѣрѫ М Мт 23.23 ЗI Изч М З Гр ἡδύοσμον Нвб мента ОА ВА ЕтМл БТР АР Срв мятва, метвица ’мента’ НГер