Старобългарски речник
мѧст сѧ 
мѧст сѧ -мѧтѫ сѧ -мѧтеш сѧ несв Вълнувам се, смущавам се, безпокоя се ꙁемⷧѣ ꙁꙑблѫшті сѧ мѧтетъ. ꙇ обѣшаетъ трѫсомь К 11b 4 пакꙑ мꙙтетъ сꙙ ждовьскꙑ несьмꙑсльнꙑ родъ С 424.23 гон҄еню же ѹбо належꙙштѹ на крьстꙗнꙑ ꙁѣло егуптьстѣ странѣ ꙁѣло мꙙтѫшт сꙙ. савнъ кто менемь вь то врѣмꙙ сꙑ ... таꙗше сꙙ. въ постѣхъ  молтвахъ С 145.8 адъ мꙙтетъ сꙙ С 479.19 вдꙙште стааго обраꙁѹѭшта сꙙ мꙙтѣахѫ сꙙ. плаѫште сꙙ  нꙿсоже сьмѣѭште решт С 47.26—27 Изч К С Гр ταράσσομαι ϑορυβέομαι χειμάζομαι Нвб Ø