Старобългарски речник
мѧсо 
мѧсо ср Месо еда ѣмь мѩса юнъа. л кръвъ коꙁьлѭ піѭ СП 49.13 тѣмже аще брашно съблажнѣетъ брата моего. не мамъ мѧса ѣст въ вѣкꙑ Е 3б 12 васъ веселтъ вно. мене же благодѣть стааго дха. васъ крѣптъ пшта мене же хс. васъ насꙑтꙙтъ мꙙса. мене же молтвꙑ С 19.17 Обикн. мн.Плът. толко же стръганъ бꙑстъ стꙑ бж мѫенкъ. дондеже мꙙса мѹ падошꙙ вьса на ꙁем С 149.21 ꙗст скврьньна мѧса μιαροφαγέω Ям осквернено месо моⷧ҇ наⷣ҇ ѣдъшімь скврънъна мѧса СЕ 22а 1 Е СП СЕ С Гр κρέας σάρξ мѩсо Нвб месо ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА