Старобългарски речник
мѣхъ 
мѣхъ -а м Мях, кожен мях — съд за съхранение на течности нкътоже не вълваатъ вна нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно новое. ꙇ вно пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣс погꙑбнѫтъ. нъ вно новое въ мѣхꙑ новꙑ лѣт М Мк 2.22 З. Срв.Лк 5.37, 38 М, З;Мт 9.17 М ѣко бꙑхъ ѣко мѣхъ на сланѣ СП 118.83 прістав водꙑ ѣко въ мѣсѣ СП 77.13 събіраѩі ѣко вь мѣхъ водꙑ моръскꙑѩ СП 32.7 акꙑ мѣхъ бѣаше надъменъ С 117.18 Изч М З СП С Гр ἀσκός Нвб мех, мях ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Мяхов ФИ Меховски ФИ СтИл,РЛФИ