Старобългарски речник
мѣсѧць 
мѣсѧць -а м 1. Луна, месечина, месец слънце мръкнетъ. ꙇ мцⷭ҇ь не дастъ свѣта своего З Мт 24.29 бѫдѫтъ ꙁнаменьѣ въ слъньц. ꙇ мѣсѧц З Лк 21.25 се послѹхъ вамъ сльньце  мѣсꙙцъ. како  ꙿсого рад мѫхъ сего неподобънааго С 153.22—23 2. Месец, една дванадесета част от годината въ шестꙑ же мѣсѧцъ посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ отъ ба М Лк 1.26 З А мⷺца ноⷠѩ а҃і стааⷢ мка мінъ  вктора  вікента А 127а мⷭцъ октѧбръ (реко)мꙑ лст(опадъ матъ) дн ... ла Е 38а 15 мѣсꙙца марта. въ девꙙтꙑ на десꙙте. жт прѣподобьнааго отьца нашего. павъла прѣпростааго С 168.28 новъ мѣсѧцъ νεομηνία Новолуние въстрѫбіте на новъ мѣсѩць трѫбоѭ СП 80.4 ꙁълодѣꙗт сѧ, бѣсьноват сѧ, бѣст сѧ на новꙑ мѣсѧцѧ [на новъ мѣсѧць] σεληνιάζομαι Лунатик съм г помлѹ снъ мо. ѣко на новꙑ мсцѧ бѣсъноетъ сѧ ꙇ ꙁьлѣ страждетъ М Мт 17.15 А СК о ꙁълодѣѭштмъ сѧ на новꙑ мсцѧ А 43b 18 етꙑре мѣсѧц τετράμηνος Период от четири месеца, четиримесечие не вꙑ л глете ѣко еште етꙑре мѣсѧц сѫтъ. ꙇ жѧтва прдетъ М Йо 4.35 З А М З А СК Б У Е СП СЕ С БН В КН Л П12 Гр σελήνη μήν Нвб месец ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА